Обществена поръчка

Обществената поръчка е възмезден договор, сключен между възложител (държавен орган, община, болница, публично предприятие, а в определени случаи и частноправен субект, финансиран с публични средства) и един или няколко стопански субекта, за задоволяване на нужди от строителство, доставки или услуги. Тя е основният канал, по който фирмите продават на публичния сектор в България, и се урежда от Закона за обществените поръчки (ЗОП) и правилника за прилагането му.

Как работи

ЗОП транспонира европейските директиви и почива на няколко принципа, които важат независимо от стойността: равнопоставеност и недопускане на дискриминация, свободна конкуренция, пропорционалност, публичност и прозрачност. Възложителят не избира свободно доставчика си: той определя нуждата си, обявява я в повечето случаи и сравнява офертите по предварително оповестени показатели.

Приложимият ред в България се определя по чл. 20 от ЗОП. За обичайни доставки и услуги прагът по ал. 1 е 139 997,85 евро за публични възложители, включително общини, и 430 993,49 евро за секторни възложители; за строителство е 5 381 917,65 евро. Това са превалутираните български прагове, които се различават от европейските. Изборът на процедура зависи и от законовите основания; под тези стойности се проверяват по-ниските нива по чл. 20, а възложителят може да избере и ред за по-високи стойности. Прогнозната стойност включва целия обхват, опциите и подновяванията без ДДС.

Обществената поръчка се различава от концесията, при която изпълнителят се възнаграждава от експлоатацията и носи оперативния риск, и от безвъзмездното финансиране, което не е насрещна престация за услуга.

Какво означава това за фирмата

Публичният сектор е платежоспособен клиент със законово регламентирани срокове за плащане и купува практически всичко: почистване, софтуер, строителство, обучения, консултации, храни, автомобили. Малка фирма няма нужда от специален лиценз, за да участва — достатъчно е да няма изискуеми задължения към бюджета и да не попада в основанията за отстраняване по ЗОП.

Практически започнете с поръчки, близки до компетентността и района ви на действие — най-често публични състезания или отделни обособени позиции от по-голяма поръчка. Съставете веднъж преизползваем административен комплект (актуален ЕЕДОП, застраховки, референции, документи за персонала и техниката) и си осигурете системно следене на обявленията.

Пример

Община иска изпълнител за поддръжка на зелените площи около училищата си с прогнозна стойност 150 000 евро без ДДС за три години. Сумата надхвърля българския праг от 139 997,85 евро: общината избира открита процедура, публикува обявлението в Регистъра на обществените поръчки и в TED и избира местна озеленителна фирма с осем служители.

Често задавани въпроси

Може ли самоосигуряващо се лице да получи обществена поръчка?

Да. Всяко физическо или юридическо лице, което извършва стопанска дейност, може да участва, независимо от правната си форма.

Кои са възложителите?

Публичните възложители (държавни органи, общини, публичноправни организации) и секторните възложители, които извършват дейности във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги.

Всяка обществена поръчка ли се обявява?

Не. Под най-ниските прагове възложителят може да сключи договор без процедура, като все пак спазва принципите за добро разходване на публични средства и публикува информация за договора.

Свързани термини

• Обществени поръчки и концесии
• Публичен и секторен възложител
• Прагове при обществените поръчки
• Публично състезание
• Процедури над европейските прагове

Стойностните прагове са сверени на 10 септември 2026 г. с чл. 20 от ЗОП в редакцията, публикувана от АОП, и таблицата в МУ-1/05.12.2025 г.. Вижте българските и европейските прагове за 2026 г. за обхвата и специалните случаи.